31.03.2012 г.

Рудолф Щайнер и развитието на детето

Основи на валдорфското образованието за двадесет и първи век

Щайнеровият светоглед за растежа и развитието на децата е в основата на известната валдорфска педагогика, която е по-модерна от всякога.
Рудолф Щайнер основава първото си училище през 1919 г. в Щутгарт. От самото начало, както е описана в неговите лекции и книги, тази система е известна по цял свят като Валдорфско образование, от името на цигарената фабрика, управлявана от Емил Молт. Той помолил Щайнер, да създаде училище и система за образование за децата на работниците на компанията. Днес има около хиляда валдорфски училища в над шестдесет държави.


Но какви са основните идеи и принципи, залегнали в основата на техните практики?

Конституция на човека според Рудолф Щайнер
Визията на Щайнер за човешкото същество е троична и се връща към принципите на езотеричното християнство. Човешкото същество е съставено от тяло, душа и дух, но въпреки че ги има в зародиша, още преди раждането в утробата на майката, те се развиват и стават активни и самостоятелни, на различни възрасти.
Първо детето развива физическото си тяло и този процес завършва в началото на смяната на зъбите, на възраст около седем години, когато всички органи приемат своята окончателна форми. Външното стимулиране на сетивата и движението са от първостепенно значение на този етап. Детето живее във външния свят и в общение с неговата среда.
От седем до четиринадесет, детето развива въображението, чувствата и паметта, които са способности на душата. На този етап, душата на детето започва да живее самостоятелно, вдига се завесата на несъзнаваното и детето узнава, че е една душа. Вътрешното чувство се развива чрез художествени дейности и любовта на авторитетен възрастен.
През периода от четиринадесет години до двадесет и първата година, детето се превръща в мислещ индивид и се развиват неговите интелектуални способности. Способността му за преценка, абстрактна мисъл и критично отношение достигат до този етап, когато детето е напълно зряло и е готово да влезе в живота на възрастния, с неговите отговорности. Сега неговият дух е напълно развит.

Развитие на детето чрез подражание
В първия етап, до седем години, е необходимо да се възпитава детето чрез подражание и пример. Малкото дете се учи най-добре като гледа това, което възрастните правят и повтаря тези действия, които преподавателите считат за подходящи за детето. По този начин се развива силна воля.
По това време интелектуалните способности на детето трябва да бъде оставени сами на себе си и най-доброто преподаване е пример, при който детето се научава на любов за работа и действие. Играта е „работата на детето”,  установяването на ритъма на ежедневните дейности и приказката, с която завършва деня, са ключови елементи на валдорфското образование в предучилищната възраст.

Развитие на детето чрез усещане
От седем до четиринадесет години задачата на възпитателя е да насърчи душата на детето, да изгради любов към общност, въображение и вътрешен живот чрез естетическо възпитание. Практиката по занаяти и изкуства е включена в учебните програми на валдорфските училища. Важни в този етап са пеенето на песни и разказване на приказки и други истории.
Друга основна черта на Waldorf образование е, че по време на този етап, детето се ръководи от един учител през годините, като по този начин развива лична и любяща връзка с преподавателя. Силното въображение на детето се насърчава и стимулира, като на този етап развитието на изискан морален смисъл се постига чрез средствата на естетическото възпитание. 

Развитие на детето чрез интелектуална дейност
Тя се извършва едва след четиринадесетата година, когато според Щайнер, детето е готово да развива абстрактни интелектуални способности и независима преценка. Сега вече всеки учител преподава различен предмет, като детето вече не изисква изключителен авторитет, който да го насочва. Баланса между вътрешният и външният живот трябва да бъде поощряван от всички учители, които колективно се грижат за детето.
Рудолф Щайнер представял развитието на детето като органичен процес, който се разгръща през етапи, които трябва да бъдат признати и уважавани за благополучието на детето и неговото бъдеще като човек. Мисълта му продължава да вдъхновява педагози и родители по целия свят почти един век след основаването на първото валдорфско училище.

26.03.2012 г.

Празнуване на Пролетта

Днес, ние решихме да отпразнуваме идването на пролетта, завръщането и увеличаването на светлината, пробуждането на растенията и съживяването на цялата природа.
Искахме в този ден, да бъдем близо до природата, да почувстваме лекия пролетен вятър в косите си, да се радваме на песните на птиците и да усетим с всичките си сетива раждането на пролетта.
Приготвихме лека закуска за из път, разбира се с активното съдействие на „малкия помощник готвач”.

И поехме на път. Природата щедро ни предложи своята красота и аромат на пролет.

Макар да преваляваше лек пролетен дъждец, успяхме да си направим венец с малкото разцъфнали, първи пролетни цветя.

да наберем цветя

и дори се вдъхновихме да си направим пролетно плато от плодове.

Гордия готвач със своите соленки...

Разбира се, имаше и пролетна приказка, подходяща за най-малките деца, която открихме тук и която напълно, отговаря на условията за същностни истории.

В студения есенен ден, гъсеницата пропълзя до върха на едно дърво.
„Мисля да подремна.” – каза уморено тя.
Започна да пълзи нагоре по листото, да завива пъшкул и заспа.
През цялата зима, тя спа в своето легло.
Пролетта дойде един ден и и каза:
„Събуди се, събуди се малка сънло.
Събуди се, време е да се измъкваш от леглото.”
Тя, отвори очи, беше слънчев ден.
Ах, тя се беше превърнала в пеперуда. Разпери крила и отлетя.

За разказването на тази приказката се приготвихме от предишния ден като направихме гъсеница и пеперуда. Този път използвахме само почистващи фитили и вълна, за да може нашите „герои” да са възможно най-лесни за изпълнение от малки деца.
За гъсеницата ни трябваха 4 фитила. Ние разполагахме с различни цветове: кафяв, бял червен. Би било чудесно и ако се направи само от зелен.

Първо ги сгънахме на половина, като леко подвихме острите краищата на фитила, после още веднъж и започнахме да ги завиваме на спирала. Първо белите,

а след това и останалите около тях.

Пеперудата направихме също толкова лесно. Отрязахме 1 кафяв фитил на половина и отново сгънахме на две. Между двете рамена на фитила сложихме малко цветна вълна. Накрая от предната част оформихме антените на пеперудата.

Съвети за представяне на приказката - използвайте по-голям копринен или друг зелен плат за зеленина Пеперудата може да бъде прибрана под гънките на коприната. Когато гъсеницата се изкачва по зеленото дърво, и завива пашкула си, тя може да бъде скрита в друга гънка на коприната, в непосредствена близост до пеперудата ... по този начин трансформацията на гъденицата в пеперуда е гладка и идва от едно и също пространство.

21.03.2012 г.

Плетена кокошка

"Thinking is cosmic knitting - a person who is unskillful in his fingers will also be unskillful in his intellect, having less mobile ideas and thoughts."
 Rudolf Steiner

Тези дни, реших да направя опит и да изплета първата си валдорфска плетена играчка. За да покрива критериите за валдорфска играчка, тя трябваше не само да е от естествени материали, но и да е възможно най-опростена като силует, за да остави възможност на детското въображение да допълни липсващите елементи.
Реших да изплета кокошка, може би защото ми се стори много лесна и за това и подходяща за начинаещ.
Това предложение за играчка е подходящо не само за родители, но и за деца над 7 год., които ще могат:
- да развият търпение, постоянство, концентрация и доверие в своите способности;
- да смесят играта със смислената работа;
- да изпитат удоволствието от това, да си изработят сами играчка, или ако предпочитат декорация за предстоящите пролетни празници;
- тъй като се използват само естествени материали, децата ще могат да развият чувство на благоговение, почуда, благодарност и почит към даровете на земята.

Приготвих:
-          бяла, червена и жълта прежда;
-          вълна за пълнежа;
-          шишове за плетене и голяма игла.

Започва се с 20 бримки и се плетат 4 реда, след което от 5-тия ред, в началото на всеки ред се изплитат по 2 бримки и така докато останат 5 бримки, които също се изплитат. Получава се трапец, който се използва за тялото на кокошката.

 Зашиват се противоположните краища, като се оставя малко място, от където се пълни с вълна, след което се зашива до края.

 Опашката и гребена се наплитат на 1 кука, но е възможно, да се оформят и само с игла, както е на човката. Все пак вие сте дизайнер на Вашата плетена играчка…


Сега, когато пред мен стои моята първа плетена играчка, се питам защо толкова чаках преди да опитам? Отговора може би е, че всеки един от занаятите във валдорфската педагогика е така завладяващ, че човек пробвал един трудно се откъсва, а би могъл да продължи и да открива себе си във всеки един и да изпитва като дете същото „благоговение, почуда, благодарност и почит към даровете на земята” и да развива „търпение, постоянство, концентрация и доверие в своите способности”.

15.03.2012 г.

Ръчната работа в учебният план на валдорфското домашно образование

Как да научим децата да плетат, като част от валдорфското образование

Автор: Джесика Гор





Плетенето при децата подпомага концентрацията - Erbst Кайл, Nachfolger






Рудолф Щайнер видя ръчната работа като важна част от валдорфското образование.  Плетето с пръсти или с шишове не е само за забавление, но и помага за интелектуалното и емоционално развитие на детето.

На ръчната работа, във валдорфското образование се придава по-голяма тежест, отколкото във всяка друга педагогическа система. Не е необичайно във валдорфското училище, да видите децата да плетат, да правят филц, или да се занимават с дървообработване, на ниво, което би затруднило много възрастни. Рудолф Щайнер е учил, че ръчната работа насърчава не само интелектуалното развитие, но също така и развитието на цялата личност. Това е целта на образованието във валдорфските училища, и за много родители е целта на учебния план в домашното образование.

Рудолф Щайнер учи, че играта е работата на детството. За разлика от работата в света на възрастните, играта е вътрешно движение. Причината, поради която Щайнер е вярвал толкова силно в ръчната работа, като част от Waldorf образование е, че той я е виждал, като обединяване на вътрешния свят на детето с външния свят, което е решаваща стъпка в развитието на зрелия човек.
Въвеждане на ръчната работа в домашният учебен план

Преди децата да започнат  да плетат, те трябва да имат време, за да се почувстват удобно с преждата. За валдорфското образование, плетенето не е просто занаятчийска дейност, това е урок по биология, животновъдството и дървообработване /детето може да си направи само дървени шишове/.

Ако е възможно, преди въвеждането на плетенето в домашният учебния план, е добре да се направи екскурзия до ферма за овце. Децата трябва да видят овцете, прането и влаченето на вълната, и да наблюдават процеса на предене. Шишовете за плетене, сами по себе си, могат да се използват за учебна дейност, тъй като на децата могат да бъдат дадени малки метални пръчки и от тях да си изработят сами шишове за плетене. През целия този процес, родителите имат възможност да внушат чувство на благодарност и благоговение към природата, която осигурява всичко необходимо за създаване на красиви одеала, дрехи и играчки.

Започнете плетенето с пръсти

Плетенето с пръсти е лесна за въвеждане ръчна работа, която не изисква допълнително оборудването, и е добър метод за началото на домашният учебния план. След като се овладее, плетенето с пръсти се превръща в успокояваща дейност, която позволява на децата да създават свои собствени малки шалове, колани или орнаменти. За деца, които са хиперактивни или възбудими, плетенето може да бъде чудесно средство за облекчаване на напрежението по време на седящи занимания или разказване на приказки.

Плетене с игли: кога и как

В класическото валдорфско образование, Рудолф Щайнер учи, че децата трябва да започнат плетене с шишове, около седем годишна възраст, тогава когато зъбите започват да се сменят. Преди това време, в началната учебна програма трябва да са включени плетенето с пръсти, вързване на възли и оплетки, така че детето вече да се чувства комфортно с такива занимания. Кърпи, шалове и одеяла за кукли са добри начални проекти, за подобни занимания. Необходимо е да се осигури достатъчно време в домашната учебната програма за плетенето, за да се гарантира, че проектите ще бъдат завършени. Ако родителят започне да учи децата на плетене, това може да се превърне в ценно, уютно време за споделяне на истории, пеене, или просто да се ползва плетенето, като по-тиха част от ритъма на деня.

Защо плетенето с децата се насърчава във валдорфското образование

Докато плетат, децата се учат да разчитат плетки, да следват фигурите и цветовете, да координират дясната и лявата ръка, и да се концентрират към дейността. Така се изгражда основата на математическото мислене и чувството за мярка.

Дали плетенето ще бъде с пръсти или с шишове, то е специфичен интелектуален процес. В книгата „Discover Waldorf Education: Knitting and Intellectual Development” от Eugene Schwartz [Knol, 2009], авторът посочва, че "нови неврологични изследвания по-скоро потвърждава, че мобилността и сръчността във фините мускули, особено в ръката, може да стимулира клетъчното развитие в мозъка и да укрепи физическата основа на мисленето." "За децата, плетенето създава не само одеяла и ръкавиците без пръсти, но също така и невронни пътеки”.

Усвояване на ръчна работа - част от домашният валдорфски учебен план

Плетенето е само един от аспектите на ръчната работа в учебния план на валдорфското образовяние. Когато учениците станат по-големи, ръчната работа става все по-сложна. Когато говорим за ръчна работа като част от учебната програма на валдорфското образование, Рудолф Щайнер заявява, че целта не е задължително да преподава определено умение, а по-скоро да вдъхнови нагласа на доверие и свързаност в индивидуалното. Дали ще бъде плетене или дърворезба, или подвързване на книги, ръчната работа учи на умения, които ще се използват цял живот.  

♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥ 









14.03.2012 г.

Валдорфски принципи на развитието на детето в ранна възраст от 0 до 6 г.

Във валдорфската педагогика, децата от детската градина и от предучилищна възраст учат чрез подражание


Автор: Кристин Ман
 

Проучване на света със сетивата
- Анита Патерсън

Валдорфските училища разделят развитието на детето в 7-годишни фази. През първите седем години, учебната програма се фокусира върху изследването на физическия свят чрез сетивата.
Първите седем години от живота на детето, включват някои важни етапи в развитието:


  • Изграждане на физическото тяло: зъби, кости, мускули, мозък, вътрешните органи и нервната система.
  • Детето се учи да мисли, да говори, да ходи, и да координира движенията си, като рисува с пастели, мете с метла, язди триколка, реже с нож и т.н.
  • Детето се учи да използва сетивата, като учи основните правила на света: горещо и студено, нагоре и надолу, мокро и сухо, и така нататък.
  • Развитие на волята, чрез опитване на различни неща, започване на проекти и виждането им в окончателен вариант.


Валдорфската учебна програма има за цел да подкрепи малкото дете в справянето с тези предизвикателства, чрез предоставяне в класната стая на изобилие от възможности да играят, тичат, да скачат, да се катерят, и да се учат чрез работа. Видимо отсъстват от учебната програма четене, писане и аритметика. Официалните учебни предмети не се преподават във валдорфските детски градини до седемгодишна възраст, като абстрактните понятия са сведени до минимум, докато децата не навършат 7 години.


Подражанието – естественият начин за обучение на детето от 0 до 6 г.


Много малките деца поглъщат всичко, което усещат, от речта, която чуват, до начина, по който техните родители ходят, ценностите и нагласите на възрастните и другите деца около тях.


Според Рудолф Щайнер (1861-1925), основателят на „валдорфската педагогика”, две "вълшебни" думи показват как децата влизат в отношения с тяхната среда. Тези думи са на подражание и пример ... дете, което живее в атмосфера на любов и топлина, и което има около себе си наистина добри примери за подражание, живее в своята най-добра естествена среда."("Образованието на детето, в светлината на духовната наука", 1907 г. Рудолф Щайнер Архив ).


Валдорфките учители от детската градина и предучилищна възраст, се стремят да дадат на децата в своите класове здравословен пример за подражание. Учителят пее заедно с класа, рисува с класа, пече хляб и прави супа с класа, ходи на туристически преходи с класа, както и показва начини на поведение, по време на конфликти и справяне с отрицателните чуства.


Стил на обучение на детето около седемгодишна възраст


Валдорфските педагозите смятат, че чисто подражателната фаза на обучение започва да избледнява на около седемгодишна възраст, когато детето започва да губи млечните си зъби и му поникват постоянните зъби. Появата на постоянните зъби е външен знак, че основната вътрешна работа на изграждане на тялото до голяма степен е завършена. Съвременната наука е установила, че седем години също е важен крайъгълен камък в развитието на мозъка. Обвивка на нервите в липидният слой на миелина е завършена на около тази възраст.


Във валдорфското училище в подражателната фаза на развитието, академичните занимания са напълно изключени


Отлагането на академичните занимания до 7 годишна възраст е може би най-противоречивият аспект на валдорфската учебна програма в началното образованието, в страни като САЩ, където много деца, са принудени да запаметяват като машини и правят работни листове на възраст едва 3 г. Докато много деца се учат да четат и пишат на много ранна възраст, валдорфските педагозите смятат, че отклоняването на енергията на малкото дете от физическото развитие, преди края на цикъла, напълно отслабва волята, уврежда вътрешните органи и може да намали естествената любов на децата към ученето.


Валдорфските учители смятат, че дете, което получава възможност да изследва физическия свят чрез сетивата си през първите седем години от живота си, има възможно най-добрия шанс за успех и щастие в следващата фаза на развитие, когато започва академичната работа и учебната програма се фокусира върху постиженията на детето чрез емоциите.


12.03.2012 г.

КАРАМЕЛИЗИРАНИ ЯБЪЛКИ

Тъй като ниските температури продължават да ни държат през повечето време в къщи, в готвенето откриваме забавна алтернатива на игрите на открито. 
Днес решихме да си направим карамелизирани ябълки. За да бъде забавно за децата и за да им осигурим и на тях поле за изява, модифицирахме рецептата и ето какво се получи…
Нарязахме малко сушени плодове. Те са много подходящи, детето да се учи да реже, тъй като могат да се режат и с нож за масло, който не представлява никаква опасност за 3 годишно дете.

Сложихме в няколко купички: орехови ядки, слънчогледово семе, сушените плодове объркани със кокос и последната купичка с мюсли.

Приготвихме и ябълките и ги наредихме върху хартия за печене.

Малките ми помошници не устояха на ябълките и си похапнаха още преди да започнем с най-забавната част.

Приготвихме карамел и започнахме да потапяме само долната част от ябълките в него, като веднага след това ги овалваме в съдържанието на една от купичките.

И ето го резултата.



Тъй като ни остана много карамел, ни хрумна да си направим  карамелени „решетки”, които да ползваме за декорация на сладкиши.



10.03.2012 г.


Печене с децата във валдорфското домашно образование

Защо готвенето трябва да бъде част от програмата на малките деца от 3 до 7 год. възраст.

 http://thewaldorfconnection.com/wp-content/uploads/2012/01/0041.jpg
Във възрастта на детската градина, децата учат най-добре чрез практически дейности. Печенето на хляб е едно забавно допълнение към учебния план на домашното валдорфско образование.
Валдорфският учебен план подчертава значението на създаване на чувство за ритъм в ежедневните дейности на детето, възпитаването на чувство на благоговение за красотата на ежедневието и насърчава въображението. Поради тази причина, печенето на хляб с децата, често е включено като неразделна част от програмата както на валдорфската детска градина така и на домашното образование, защото е един лесен начин да се въведе ритъм и да се укрепят основните ценности на валдорфското образование.

 http://stateimpact.npr.org/ohio/files/2011/11/baking-bread.jpg

 Децата на възраст за детска градина учат чрез сетивата
Малките деца учат чрез опита. . В книгата „Bringing The Steiner Waldorf Approach to Your Early Years Practice” от Janni Nicol [Routledge, 2007], авторът обяснява, че през годините на детската градина, децата се учат основно чрез действия. Казано по друг начин, Nicol обяснява, че малкото дете "мисли" не само с ума, но и с цялото физическо същество.
Печенето на хляб с децата е идеалният начин за стимулиране на всички сетива и за активизиране развитието на ума, и е дейност, която се интегрира лесно в учебния план за домашно валдорфско образование. Мирисът на мая и печащият се хляб, теглото и текстура на топките от тесто, по време на месенето и оформянето, и разбира се, вкусът на хляба, стимулира всички деца да се чувстват напълно ангажирани в процеса. Тази нежна стимулация на сетивата подготвя развитие на съзнанието за по-късната академична работа, при преминаването от детската градина към по-горните класове.

 Добавяне на печенето в домашният учебен план насърчава интелектуалното развитие
Авторитетите на валдорфското и невалдорфското образование насърчават печенето, като дейност за развитието на детето, тъй като осигурява конкретни и забавни възможности за редица дейности, свързани с развитието.
  • Изграждане на фината моторика: месенето на тестото и оформянето на хляба укрепва мускулите на ръцете и подобрява сръчността.
  • Внимание и целеполагане: хляб изисква грижи, търпение и желание да се забави удовлетворяването на желанията.
  • Математическо мислене и чувството за мярка: Развитието на чувството за мярка е основна цел на програмата на детската градина. Измерването и броенето на съставките е забавен начин да се даде конкретно значение на числата.
  • Научно наблюдение: в годините на детската градина, е по-важно да се преподават научни умения, отколкото научни факти. Процеса на печене може да изглежда почти магически, и на децата ще стане ясно, какви са промените, които претърпява малката топка от тесто. Това е този вид на фокусирано внимание, който полага основите за по-късното научно изследване.
Печене с деца в една домашна обстановка
Докато печенето на хляб във възрастта на детската градина обикновено е удоволствие, има няколко неща, които трябва да имате предвид,когато въвеждате печенето за първи път в учебната програма:
  • Най-добре е да започнете с една проста рецепта, като тази „основна рецепта за хляб , за да се правят нещата забавно и без стрес. По-късно може да се разшири дейността чрез експериментиране с цели зърна или квас.
  • В типичната валдорфска детска градина, в класната стая от децата не се иска да помагат по време на някаква "работа." Вместо това, учителя или родителя, ще започне задачата без коментар, а детето инстинктивно ще поиска да бъде част от нея.
  • Ритмичният характер на разбъркване и месене може да ви вдъхнови да съчините стихове, което е нещо обичайно във учебната програма на валдорфските училища. В домашна обстановка, родителят може да въведе песни или стихове, или да позволи на детето да измисли свои собствени.
  • Малко брашно, пръснато пред детето, точно преди да започне месенето, е открита покана за писане и рисуване с пръсти.
  • Когато се дава възможност за формиране на хляба, децата могат да са по-заинтересовани в създаването на хляб, с форма на цвете или пеперуда, отколкото със стандартната форма на хляб. Това трябва да бъде насърчавано, а също това е добра възможност за честване на празници и фестивали. Например, хлябът е лесно да се оформи в спираловидна форма за Advent, или с форма на слънце за Еньовден. 
 https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhDsdMZj3lgzaOJMxvIMzrn1e_x3WHe7bZwQhjmM21qeUlfffsVBFcxqGphN6CN-UraLtN8I1gBv4NxWA6-BHlJCN7NQ6t4DeEklnx1AOUKMrm8FlxDAsg07T7-4yIf32mpaSXG0Zr4Tng/s1600/Lammas05.jpg

Валдорфската образователната философия
В учебната програма на домашното валдорфско образование и в детската градина, трябва да се акцентира върху процеса, а не върху продукта. Да се притеснявате за постигане на идеално гладък хляб, би обезсмислило идеята. Ако децата имат възможност да използват въображението си, за да създадат нещо, което е прекрасно за сетивата, целите на учебната програма са изпълнени.

6.03.2012 г.

Медитация за деца, изпитващи гняв: Направете си „успокояваща кошница”!


Автор: Here We Are Together
Ние имахме някои проблеми наскоро с изпитването на гняв от децата, затова си направихме успокояваща кошница. 

 Вътре в кошница сме поставили няколко кратки книги, четящи се за не повече от 5 минути. Това са някои книги за чувствата, камбана, нашият „Буркан на съзнанието”, книга за оцветяване на мандала, свещ и буркан, пълен с успокоителни задачи.

  Когато някой се ядоса, той трябва да си избере успокояваща задача от буркана с предложенията.
На късчета хартия написваме тези предложения, които могат да помогнат на най-малките да се успокоят и да се избегне един спор: 

       Направи 10 дълбоки вдишвания.
       Затворете очи и си представи любимият си цвят.
       Мисли си за красив плаж.
       Помислете си за любимата си песен.
       Разклатете „буркана на съзнанието”. (Това е буркан пълен вода, малко водна боя, малко брокат и лепило за повишаване на вискозитета. След разклащане на буркана, се виждат красивите отблясъци на броката, който бавно (заради лепилото) се върти във водата и постепенно се утаява.
       Прегърни мама.
       Седни в поза лотус. Можеш да направиш и поза „дърво”.
       Запали свещ. (С помощта на мама)
       Нека да налеем масло в маслена лампа.
       Изпий чаша чай.
       Пийни си сок.
       Седни и послушай някоя релаксираща музика.
       Нека прочетем книга от успокояващата кошница.
       Нарисувай картина на нещо спокойно.
       Поиграй си с кутията с ориз!
       Нареди пъзел.
       Нарисувай картина на твоя любим сладолед.
       Запалете ароматна пръчица и седни спокойно да я погледаш, докато изгаря.
       Оцвети мандала.
Досега тази идея работи много добре.

 Особено голям хит е кутията с ориз. Това е една дървена кутия, пълна с ориз. Ние го смесваме с една чаена лъжичка лавандулово етерично масло, след което слагаме няколко лъскави камъчета или стъкълца вътре, добавяме бамбукова пръчка, за да се разбърква ориза и започваме да търсим всички скрити в него красиви съкровища.

За сега всичко върви много добре и успяваме да избягваме повечето спорове, но въпреки това, ще продължаваме да добавяме нови неща в нашата успокояваща кошница.
Опитайте и вие!




Линк към „Буркана на съзнанието”:

♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥
 За българският читател мога да препоръчам, като подходящи за кошницата, книгите на Трейси Мъроуни „Когато се чувствам: Добър” 

и „Когато се чувствам Щастлив”

1.03.2012 г.

Мартенички

Един от най-хубавите български празници е празнуването на 1 март /баба Марта/. Мартениците, които са на всякъде, на ревера на палтото на случайните минувачи, на уличните сергии, на витрините на магазините, внасят цвят в до вчера сивия зимен делник.

ЗНАЧЕНИЕТО  НА  ЦВЕТОВЕТЕ
Червеният цвят в бита на народа е средство за предпазване от болести. Така можем да си обясним защо и на младите булки, и на младите деца са връзвали червен конец. Бялата вълна в мартеницата предвещавала дълъг живот, а червената - здраве и сила. Това е обяснимо, защото носенето на мартеницата е в края на зимния сезон, когато жизнените сили и хранителни запаси са на изчерпване. Така се обяснява семейният характер на мартенските обреди и празници.
Белият цвят първоначално символизира мъжкото начало, силата, светлата, соларна зона. По-късно под въздействието на християнството, обозначава девствеността - белият цвят е цветът на Христос.
Червеното е женското начало, здравето: то е знак на кръвта, на зачеването и раждането.Трябва да си припомним, че първоначално женските сватбени носии са червени.

ПРЕДАНИЕ
"Една от легендите разказва как преди повече от 1000 години, българският хан Исперих тръгнал от дома си от източната империя, за да дири плодородна земя за народа си български. Той преминал през много реки и планини, докато стигнал земите на славяните, които го посрещнали като скъп гост. Славянки, с бели дрехи му носели бокали с напитки, а трапезите били отрупани с ястия - всичко, което се ражда по тази благословена земя. Но на хана не му било весело, защото той тъгувал за дома си и за своите близки - за майка си и за сестра си Калина. Седнал той на брага на голямата река и сълзи покапали по загорялото му лице, а взорът му се отправил молитвено към бреговете и към слънцето за чудо. И чудото станало! На рамото му кацнала лястовичка - на нея хана разказал болката си. Лястовичката отлетяла към земите, откъдето дошли българите, и разказала с човешки глас на Калина, че брат й е намерил нови земи за царството си, но много тъгува за нея и праща много здраве...
Зарадвала се Калина и решила да изпрати хабер на своя брат. Свила зелена китка, усукала с вълнен конец и направила възелчета за поздрав - и изпратила лястовичката да отнесе китката на брат й. Като мълния се понесло птичето и скоро кацнало на рамото на Исперих. Ханът радостен взел китката, разчел по възелчетата поздрава на сестра си и накичил гърдите си с китката. Ханът повелил на народа си - всеки да си върже малка китка от пресукан бял и червен конец, и на този ден да се кичи винаги - за здраве и небесна благословия. Това се случило на първи Март и останало и до наши дни."

Тази година решихме да си направим сами мартенички, като използваме вълна.
Искахме в нашите мартенички да присъства пролетния дух, за това освен пресуканите червен и бял конец, ги украсихме с пеперуди, калинки и пчелички, които идват като мартеничката с пролетта.









Честита баба Марта,
 желаем ви много щастие здраве и дълголетие.