28.05.2012 г.

Валдорфското образование и телевизията

/Какво е казвал Щайнер за телевизията? /

Какво е казвал Щайнер за телевизията? Нищо. По негово време не е съществувала телевизия. Но той е казал достатъчно, за образованието в ранното детство, така че можем уверено да кажем, какви биха били неговите възгледи за телевизията.

Валдорфските училища заявяват на своите интернет страници, че децата не трябва да гледат телевизия, и че
гледането на телевизия, видео и компютър е изключително вредно. Детето живее в образи и представи, преживявайки света, разделен на отделни процеси. Тези вътрешни образи подпомагат израстването.  Поради тази особеност за изграждане на вътрешни образи, могат да се предизвикат увреждания, ако детето гледа телевизията, видео или компютър, тъй като то постоянно приема изображения, които следват един след друг с такава скорост, че няма време да ги преработи. Мозъка на детето при гледане на екрани, функционира по начин подобен на сънно състояние и в тези моменти, получената информация се влива в съзнанието директно, безкритично и без подлагане на оценка.

Последици:
  • Детето вижда постоянно движещ се образ, който не може да спре. По време на гледането нервната система и мускулите се напрягат. Ето защо, в края на гледане на телевизия се появява хиперактивност.
  • Нарастващото напрежение на детето и ситуациите в телевизионните предавания увеличат агресията.
  • В детската игра се появяват модели имитиращи филмите.
  • Образите и темите на екрана не са пригодени за характеристиките на възрастта на детето. Това влияе отрицателно върху развитието на цялата личност.
Във валдорфските градини и училища, така е организирано ежедневието, че се използваме всички възможни средства, които подкрепят въображение на децата и способността им за изграждане на вътрешни образи.

След направен преглед на 40 валдорфски училищни сайтове, е открито, че 36 от тях заявяват, че основната причина за да не се препоръчва телевизията е, че тя пречи на въображението на детето.

И това наистина е един от най-важните елементи в ранна детска възраст, който Щайнер смята, че трябва да бъде насърчаван. Рудолф Щайнер, в неговата книга от 1919 г., "Въведение във валдорфското образование", заявява, "От първостепенно значение за култивиране у детето на чувството за живота е, че детето развива отношение към света, по един начин, подобен на този, както когато ние сме склонни към фантазия”. Фантазията във валдорфското образование, не е фантазията на филмите на Дисни или само фантазията на приказките. Това е цялостен процес, който позволява на детето да разшири своето въображение в разширената реалност. Приказките са един от аспектите на този процес.

Последните проучвания показват, че телевизията възпрепятства този процес при малки деца. В проучване, водено от Dr Aric Sigman, асоцииран изследовател на Британското Дружество на психолозите (през 2007 г.), той показва, че телевизията се отразява на мозъка по начин, които отслабва въображението на децата. Първият ефект, който потиска въображението, е появата на малки прескачания от тема в тема в телевизията, което предизвиква прекъсване на вниманието (концентрацията). В същото време, проучванията показват, че мозъкът е програмиран да синтезира "допамин" (вещество на удоволствието), за да е в състояние да се справи с това прекъсване на вниманието. По принцип, хората , които гледат телевизия, стават пристрастени към начин на мислене с често прекъсване на вниманието. Крайната натовареност на децата с голям брой задачи за "занимания след училище" също води до същият ефект. Въображението естествено се губи, когато нашите умове не могат да се съсредоточават по-дълго върху нещо. Опитвали ли сте някога да напишете статия, когато ви прекъсват на всеки пет минути?

Що се отнася до образованието, сканирания на мозъка от невролози, са показали, че телевизията и интерактивните игри, не стимулират интелектуалните области на мозъка.

Учителите във валдорфските училища, също не препоръчват гледането на телевизия, заради ефекта, който това оказва върху поведението на детето в училище. Но това може да ви го каже всеки учител, не само валдорфският. И всички ние сме чували достатъчно пъти, учителите да бъдат уморени от справянето с поведението на децата, причинено от телевизията. Но как можем да използваме изследванията на Щайнер в това и да го разберем на по-дълбоко ниво?

Според Щайнер, "От раждането до шестата или седмата година, човешкото същество естествено се отдава незабавно на всичко, което е около него в човешката среда, и по този начин, чрез имитативният инстинкт, дава форма на собствените си зараждащи се сили." Ако не знаехме, че Щайнер не е бил жив по време на телевизията, бихме очаквали след тези думи, да каже нещо по отношение на ефектите на телевизията. Но следващите му думи са още по-силни. Той казва: "От началото на този период, душата на детето става отворена, за да вземе съзнателно това, което му показва възпитателя и учителя, което въздейства на детето, в резултат на естествения авторитет на учителя."

Така че, тогава какво ще се случи, когато този "учител" е телевизията? Щайнер казва, че детето е в етап, когато то имитира всичко около себе си. Всичко става негов учител. Всеки родител, който е бил смутен от действията на детето, което копира неговото собствено поведение знае, че това е истина. Книгата на Rahima Baldwin Dancy, "Вие сте първият учител на детето ви" изследва този въпрос в голяма дълбочина. Става  очевидно за валдорфският учител, че ако се позволи на телевизията да бъде учител на детето, то ще бъде изложено на много неща, които вие не бихте искали.

На сайта на едно валдорфско училище в Ирландия се посочва: "Телевизията, както и филмите, видеото, DVD, записаната музика, компютрите и електронните игри, имат много силен ефект върху децата. Може да отнеме няколко дни, за да избледнеят последиците от един видеофилм. Ако децата гледат филми всеки ден, ефектите никога не изчезват напълно, много деца сега говорят дълго време подобно на героите в анимационният филм, правят "звукови ефекти", придружавайки димите си с резките движения на героите от филма (ритане, пробиване) и принудително повтарят контурите на поведението от видеоклипове, които са видели отново и отново. Сега това се счита за нормално детинско поведение, но то в действителност идва от тези медии, а не от самите деца. "

Друг проблем за гледане на телевизия е, че тя ще попречи на способността на детето да отрази и запомни уроците, които са били изучавани през деня. Щайнер е вярвал, че "Което се учи по-бавно, на всяка възраст по-сигурно и здравословно се абсорбира от организма, отколкото това, което се учи набързо." („Духовната основа на образованието” от Рудолф Щайнер). Това е една от причините, поради които, във валдорфската педагогика уроците се дават по такъв начин, че се оставя време децата да помислят върху тях и често се преподава един и същ урок два пъти. Уроци често се предават по такъв начин, че след преподаване на първия урок, детето да легне да спи вечерта, урока да се отрази върху него и след това на следващия ден, урока да се припомни и да се работи отново по него. През това време на сън и размисъл урока ще са смели, заедно с умствените образи, които детето е направило в себе си и това е, което прави урока наистина да "потъне" в детето.

Ако децата гледат телевизия или използват, каквито и да било други електронни устройства по време на този процес, тези неща ще надделеят над урока. Така, че вместо да се отразява и да се създадат образи на урока, главата на детето ще бъдат запълнена с образите от телевизора или медиите. Така въображението на детето ще се изпълни с отрицание към урока.

Съвременните изследователи, съвсем обявиха: "Гледането на телевизия може да ускори настъпването на пубертета" (Dr Laura Markham, 2006). В статията си, базирана на 35 различни изследвания, тя заявява, че това въздействие има връзка с хормона мелатонин. Мелатонинът е хормон, произвеждан от епифизната жлеза в мозъка, който играе ключова роля в регулирането на вътрешния часовник на организма. Светлината, излъчвана от телевизионните екрани потиска нивото на мелатонин в кръвта, което нарушава съня на деца и тийнейджърите, както и намалява възрастта, на която те влизат в пубертета. Също така е интересно да се отбележи, че ранното начало на пубертета започна да се появява от 1950 г. насам. Това е същата година, в която телевизорите станаха широко разпространени в Съединените щати.


Други проучвания показват, че телевизията може да бъде свързана със затлъстяване, аутизъм, и дори диабет.   Щайнер даде множество лекции по темата на храненето и образованието, и показа, че здравето на детето силно зависи от това как се възпитава, и какъв човек е учителят му. Знаейки това, което днес е известно за здравните ефекти на телевизията върху тялото, можем да предположим, че Щайнер не би я одобрил, като здравословна среда за холистично образование.

15.05.2012 г.

МАКОВИ ФЕИ



Цъфналия мак, привлече погледа ми и за миг ме върна в моето детство. Има ли нещо по-хубаво от това, да играеш от сутрин до вечер на воля, но не на бетонна детска площадка, а сред цветя и дървета. Да чуваш песента на вятъра в клоните на дърветата, а не форсирането на близко минаващите автомобили и да усещаш аромата на пролетта, а не на изгорелите газове… Тези мисли ме натъжиха, защото всяко дете заслужава да расте близо до природата и да черпи от нея вдъхновение за игрите си, но днес това се среща рядко…
Реших да покажа на сина ни, как се прави макова фея.
Не ни беше необходимо нищо друго, освен прецъфтял и още неразцъфнал мак.

Много внимателно разтворихме листенцата на неразцъфналия и така оформихме тялото на феята, с нейната рокличка и пелерина.

Остана само да и сложим главичка, от прецъфтелия мак и ето, скоро имахме цяло семейство феи.

Сложихме и криле от розов цвят...

Сигурно е излишно да казвам, че малките феи така харесаха на сина ни, че не се раздели с тях през целия ден…

9.05.2012 г.

Приказките във валдорфското образование


Автор: Christine Natale

Една от причините, че разказването на приказки е толкова компрометирано в последните петдесет години е, че много малко хора знаят как и кога да разкажат някои приказки, какво е подходящо за различни възрасти и с каква интонация трябва да се разкаже приказката.

Приказките за деца под седем години, трябва да бъдат разказани с равномерен и ясен тон, с акцент върху съгласните, а не върху гласните. Гласните носят емоционалното оцветяване на думите, а съгласните, създават картината. Може да бъде голяма грешка, да предложите приказката на дете, преди седемгодишна възраст с интензивен и драматичен тон на гласа. Хората изглежда чувстват, че малкото дете се нуждае от тази драма, за да концентира вниманието си, но децата са напълно способни да отдадат пълното си внимание на една приказка, започнала в тиха и спокойна атмосфера. Опита на телевизията, филмите и т.н., да се конкурират с вас е техен проблем, и вашият отговор не трябва да бъде да нарушавате принципите на разказване на приказки. 
Тези "звукови картини" представят ясни образи пред детето, и то може да живее в тях до степента, до която е емоционално готово. Опитайте се да кажете на глас, "голямата черна мечка ходи тромаво в гората." На първо място със силен акцент върху гласните, а след това на съгласните. Би трябвало да можете да почувствате в себе си разликата. Свръх подчертаването на емоционалното съдържание на думите, може да предизвика страх в едно малко дете, несъразмерен с истинското значение на приказката. 

След шест или седем, когато детето започва да губи своите млечни зъби, то е готово за повече драма. Емоционалния живот започва да се засилва и да се развива независимо от физическото тяло и валдорфските учители, разказват с големи вариации в експресията, особено когато насочват някои части на приказката към деца с различни темпераменти. Също така след седем години се разкарват по-сложни приказки, както и такива, в които има по-голям акцент върху причината и следствието.
Малките деца може да се радват на приказките, които техните родители и учители разказват и могат да се възползват много от стимулирането на въображението, което те предизвикват. Повечето родители свидетелстват за факта, че малките деца искат приказката да се повтаря, понякога за много дълъг период от време, без промяна или почивка. Независимо от факта, че родителя започва да се чувства, като че живее в едно времево изкривяване, това изискване на детето трябва да се задоволи. Колкото по-дълго едно дете може да живее с приказката и колкото повече тя се повтаря, толкова по-голямо е упражняването на психическите и емоционални способности на детето. Възможността за създаване на вътрешни образи се развива. Ритмичното моделиране на езика и вътрешният диалог се развиват, и се засилва вербалната памет на детето. Желанието за повторение трябва да дойдат от детето и родителят трябва да се съгласи колкото е възможно по-ентусиазирано. Желанието за разнообразие принадлежи към по-късен етап на развитието и трябва да се появи, когато детето стане готово да чете и пише

Преди три годишна възраст, само най-прости битови и приказки за природата, са необходими и ценни. Приказка измислена от майката за „малко момче, което един ден облече палтото, шапката и ръкавиците си без пръсти и отиде до магазина с майка си”, обикновено е много забавна и напълно достатъчна. Няма нужда да се разкаже, че малкото момче излезе от къщата и се срещна с вещици или дракони. Малкото дете няма достатъчно развито въображение, за да се справим с такава приказка. Възможно е да започне да се страхува, че ще види чудовище зад всеки ъгъл. И по отношение на "истинските приказки" - малките момчета и момичета не се срещат с дракони, правят го принцовете! Това е нещо съвсем различно.

 
Прости приказки, като тази как „малкото пиленце излиза от своето яйце и се намира в гнездото до своята майка, където му е толкова топло и сигурно” е типична приказка за природата, подходяща за тригодишни. На тази възраст винаги трябва да се наблегне на това, че природата дава живот, както и на защитният и аспект, ще има достатъчно време, по-късно за детето, да разбере за нейните капризи и трудни изисквания. Ако родителите имат усещане за невидимия свят на феи и ангели, може да разказват прости приказки за тях, без никакъв проблем. Много малките деца имат силно чувство за реалност за тези неща. Приказките трябва да бъдат прости и директни, запазвайки нежен почит към невидимите същества. 

Приказките за четири годишните, могат да бъдат малко по-дълги и малко по-подробни. Първата приказка може да бъде "Сладката овесена каша" в колекцията на братя Грим. "Трите прасенца", "Златокоска" и "Малкото пиленце" (Chicken Little) са подходящи приказки, в които отрицателните аспекти не са прекалено изразени. Приказки за „Леденото момче” (Jack Frost), „Царят на Зимата” (King Winter), Lady Spring и „Феите в средата на лятото” (Midsummer Fairies), са добри, заедно с "Малката червена кокошка", "Обущарят и джуджетата" и “Star Money”.

Приказките за пет годишните са с малко повече действия, но се придържат в сферата на истината. Старата дама надолу по улицата, не трябва да се отъждествява със зла вещица. 

Шест годишните са готови за приказките, в който доброто и злото идват по-близо до човека, но не толкова сложни, като "Снежанка и седемте джуджета" или "Червената шапчица".

Запознайте се добре с приказките. Прочетете ги сами, преди да ги прочетете на детето. Използвайте насоките тук, за да си зададете въпроси за всяка нова приказка, които смятате за важни. Колко сложна е тя? Колко дълга? Съмият аз чувствам ли се комфортно от тази приказка?
Ако имате някакви съмнения относно дадена приказка, най-добре е тя да се остави за по-късно, когато детето е по-голямо или докато я проучите и разберете. Не забравяйте, че не е необходимо да разказвате една нова приказка всеки ден. Деца, които не са ограбени от телевизията и филмите, са щастливи да слушат една и съща приказка в продължение на седмици в дадени моменти. Това им позволява да получат, много богата връзка с приказката, която остава в подсъзнанието още по-силен психологически и духовен ефект.
Родителите и учителите, които отделят време за изучаване на значението и важността на приказките, независимо дали от психологическа гледна точка - като Bruno Bettleheim, или морално-духовна гледна точка, както Рудолф Щайнер, често стават много ентусиазирани. И както в много други неща, с ентусиазма трябва да се внимава, да не се прекалява. Необходимо е да имате търпение с този аспект на образованието на малкото дете, както с всичко останало. Ние знаем, че е вредно да се опитвате да изправите бебето на краката му, пред мускулите да са достатъчно развити. Точно така трябва да се спазва и вътрешното развиване на въображението на детето. То следва да се насърчава, но не и да се пришпорва.
Докато чакате детето да порасне за по-сложни приказки, родителите могат да използват ентусиазма си, за четене на много приказки за собствено удоволствие, просветление и дори лечение. Препоръчвам ви сборника  Andrew Lang’s Rainbow, приказките на George MacDonald (подходящи за девет годишни и по-големи деца) и народни приказки от цял свят и особено от Русия

Избягвайте съвременните версии на приказките с "варосани" или "PC" (политически коректни) финали. Тези приказки са много изкривени и обикновено злото се преодолява по твърде елементарен начин. Детските страхове, често се свързват с приказки, от манипулирани версии, в която страшните герои не са преодолени. Психологически, истинските версии на приказките са красиво изработени така, че да помогнат на детето в неговото емоционално развитие, дотолкова, доколкото се разказват в точната възраст.
Истинските версии на народни приказки са тези, които са били събрани в края на 1800-та година. Якоб и Вилхелм Грим не са написали приказките, които свързваме с тях. Те, заедно с Андрю Ланг и други са филолози, които пътували в Европейскиите провинциални райони и записали приказките, запазени в устната традиция. Те успяли да запишат много приказки, които щяха да изчезнат в нашата технологична ера. И макар да имали много затруднения, при съпоставянето на различните версии, успяли да намерят няколко души (най-вече възрастни жени), който можели да пресъздадат ясно точната последователност на събитията в приказките. Тези приказки са били държани живи в сърцата и спомените на бабите от векове.
Има няколко красиви души, които можели да пишат оригинални приказки, като Ханс Кристиан Андерсен и Джордж Макдоналд. Те имали истинска почит и духовна чувствителност, за да го направят. Но един внимателен прочит на техните приказки, ще покаже тяхната целесъобразност за по-големи деца, според насоките, дадени по-горе. Има народни приказки и учебни приказки от изток, които също са подходящи за децата в основнотоучилище.
Освен това, голяма част от акцента трябва да бъде поставен на разказването на приказките, а не на показването в снимки или на филм. Bruno Bettleheim, в книгата "Uses of Enchantment" ясно показва вредата при излагане на детето на визуализации на приказката. Той заключава, че детето само ще направи умствени образи на тези части на устните приказки, които е готово да усвои. За съжаление, децата не могат да филтрират готовите изображения и те могат лесно да бъдат изложени на психологическите структури и символи, за които не са подготвени. Почти всички случаи, когато дете е било травмирано от приказка, са когато е видяна на филм. Въпреки, че Уолт Дисни има много заслуги в киноизкуството, филмите му трябва да се избягва от родителите на малки деца. Деца на възраст девет и повече години могат да ги оценят, но да за запазят вътрешните образи на истинските приказки, те трябва да се срещнат първо с тях, за да останат дълбоко в психиката им.
Трябва да се каже, че има някои книжки с картинки, чиито илюстрации са много импресионистични и позволяват на детето да се изпълне с детайли. Като цяло те са добри за по-малките деца, ако отрицателното не се подчертава. Но най-добрата картина е тази, която детето създава в своята собствена душа, докато слуша любимата си приказка, отново и отново. 

Christine Natale се запознала с учението Рудолф Щайнер и неговата работа на 16-годишна възраст, по време на лятната работа в биодинамичната градина на Threefold Community в Ню Йорк. След две години в колежа на общността, Christine започва пътуване със своя ментор, Rene Querido. Има щастието да се обучава в малък тренировъчен клас и е провела стаж в Sacramento Waldorf School от първи декември до юни с пълен курс за групово обучение в почти всеки клас и детска градина. Christine преподава около десет години, предимно в детската градина, и една година в комбиниран Четвърти и пети клас. През това време тя е прочела много лекции на обществеността, създава куклен театър и фестивални продукции, режисира в основното училище и дава консултации по валдорфска педагогика за родители, във връзка с възпитанието на техните деца.
Съвсем до скоро Christine бе съсредоточена върху писането. Тя има богата колекция от приказки и статии по валдорфско образование и е в процес на самостоятелно им издаване. Christine има разнообразни умения във всички изкуства, като валдорфска живопис с акварел, рисуване с пастели (и тълкуване на рисунките), ръчна работа, музика, драма, куклен театър, разказване на приказки и много други. Тя има широки и задълбочени познания по антропософия и валдорфска педагогика, както и добро познание на други образователни системи и методи, както и способност да създаде връзки и да изгради мостове на разбирателство за хора, които имат различни интереси
Книга на Christine с приказки може да се намери тук . Блога на Christine, може да се намери тук