24.04.2014 г.

Гноми за дните от седмицата




Като допълнение на нашия седмичен ритъм, от дълго време имах желание да направим и гноми за всеки ден от седмицата. Това толкова просто нещо, отне повече от година, докато приятелка не се завърна от Холандия и не ми донесе, дървената част на кукличките, иначе толкова популярни в страните, в които валдорфската педагогика има традиции от години.


Да си призная, първата ми мисъл, беше да направя най-сложните и съвършени гноми на седмицата. Толкова време бях чакала за тях, че сега исках да вложа цялото си старание и умения…За щастие бързо се опомних. Тези гноми бяха за децата, трябва те да преживеят процеса по създаването им…Речено сторено…
За да не се изцапат с боя главите, ги увихме с фолио и боядисването започна.





Винаги, когато боядисваме дърво, използваме силно разредена акварелна боя / ако не сме си направили растителен байц, от естествени багрила/, която е нетоксична. Целта е цвета да е само като лек воал, през който да прозира красотата на дървото. Ако нанесем плътно боята, материала няма да си личи и ще наподобява пластмаса.
След изсъхване на боята, следва запечатване с полираща смес.


От тук нататък дойде и ред и на моята дискретна намеса – изработването на шапките.
Използвах филц с цветовете на дните от седмицата.


По подобен начин скроих всички шапки и ги заших.


Днес е четвъртък и за това оранжевия гном е „крачка“ пред другите.


За пет годишния ни син, вече е много лесно, да се ориентира, колко дни остават до събота например.
За всички онези, които са харесали гномите, имам една добра новина. Вече намерихме човек, който да произвежда подобни дървени куклички във България. Ако някой има интерес, може да се свърже с нас за повече информация.

22.04.2014 г.

Обещаното цвете

 
http://www.pascal-schouten.nl/wordpress/wp-content/uploads/2012/the_magic_flower_big.jpg


Автор: Andrea Hofer Proudfoot

Имало едно време едно обещание, направено на всички хора на света, и всеки един чакал то да се сбъдне. Било минало много време от тогава.
Никой не можел да си спомни кой бил направил обещанието, но малките деца говорели, че то е направено от Великият цар, който знаел всичко - нещата, които някога са се случили и всички неща, които някога ще се случат.

Обещанието било: „Едно чудесно цвете ще разцъфти в една градина, и то ще доведе до този, на когото е градината, всички добри неща в света.“

Всеки чакал цветето да разцъфти. Години и години били минали. Лято след лято, на всяко момченце и момиченце, което се раждало му се казвало обещанието на Великия цар, и сред най-първите неща, които то правило, било да търси цветето и да задава въпроси за него.
Но никой не можел да разкаже нищо повече, освен да повтори обещанието, че хората ще получат един красив подарък - някой ден на земята ще поникне красиво цвете, което ще видят само хората с любящи сърца и те ще бъдат благословени.
Всички хора обикаляли да търсят това цвете. Въпреки, че работили и понякога, мислели и за други неща, никога не забравили чудното обещание.
Много от тях обработвали почвата и правили красиви градини, за да поникне там чудното цвете . Някои търсили надлъж и на шир редки семена и луковици, които засаждали и поливали, но от тях израствали само такива растения, които всеки един бил виждал преди, и така те продължавали да чакали и да търсят.
Много други искали да намерят цветето, а някои дори се молили постоянно, но не намирали скъпоценното цвете.
Богатите хора създавали големи паркове, обработвали земята и подготвяли всякакви неща в готовност за цветето, ако случайно го открият.
Много градинари били наети да работят в градините и да чакат и пазят това чудно цвете, но то не пораствало, колкото и време да минавало.
И все пак никой не се съмнявал в обещанието, всеки един много искал да разполага с всички добри неща, които било обещано да донесе това цвете.
Сред всички тези хора имало една много сърдечна жена, която била направила много добри дела. Тя обичала да се грижи за малките деца, на които няма кой да помага. Една вечер, тя се прибрала от работата. Какво било това, което тя видяла в малката счупена саксия, която стояла на нейния прозорец?
Едно мъничко цвете, което тя никога не била виждала преди! Тя започнала да го полива и то растяло и растяло. Жената обикнала цветето.
Един ден, докато тя гледала мъничкото растение си спомнила за обещанието, и тихо прошепнала на себе си: "Възможно ли е това да е красивото цвете, което целият свят очаква? Мисля, че е то, защото то ме направи толкова щастлива."
И наистина, това било цветето.
Тя знаела, че обещанието се е сбъднало, защото то я накара да се чувства благословена.
Всеки един, от близо и далеч, който отишъл, за да види цветето; молел за клончета или семена от растението за засаждане .
И макар, че добрата жена давала на всички от растението, то израствало все по-голямо и по-голямо, а тя се чувствала все по-щастлива и по-щастлива.

Докато един ден растението разцъфтяло голямо и красиво.

Богатите хора, които били направили големи паркове и градини за цветето не повярвали, че жената наистина е получила обещания дар. Те поклащали глави и се смеели на всичко това, и продължавали да търсят, сред други семена и растения.

Но хората, които повярвали, защото видели, колко благословена е жената, у която цветето разцъфтяло, помолили за семенца, които запазили и насадили навсякъде, докато целият свят се изпълнил с радост и мир.

20.04.2014 г.

Плетена кошничка за великденски яйца


Броени часове преди Великден, успяхме да реализираме и последната ни идея за плетена кошничка за яйцата.
Всъщност това не е точно кошничка, но е едно обединяващо занимание за всички в семейството, което предоставя възможност да се включат и малки и големи…
Необходими са една средно голяма филия от дърво, няколко тънки пръчки и клонки от върба или някакъв храст с тънки и гъвкави клони.



На филията, която е дебела около 3 см., пробихме дупки, в които сложихме пръчките - основа за плетенето. Дупките са с дълбочина около 1 см., а не пронизват дървото, за да не измушват пръчките.


За плетенето на кошничката, са необходими, не повече от 3 тънки клончета.


Самото „плетена“ представлява, прекарване на клончетата отпред  на еднaта пръчка, отзад на другата и така, докато получим желаната височина на кошничката.


Първоначалната идея беше, да се плете стегнато, но така нямаше да се виждат яйцата през дупките, които оставихме.




Резултата надмина очакванията ни, като за това допринесе основно наличието на листа по клоните и настроението, с което направихме всичко…
Желаем на всички Светли Великденски празници. Христос воскресе! Нека светлината на Неговото възкресение озари пътя ни.

18.04.2014 г.

Великденска декорация - дървени яйца


Тази година съм много щастлива, че вече на българския пазар може да се намерят дървени небоядисани яйца и то дори от български производители.
За великденска декорация си взехме няколко малки с връв и няколко големи. С децата си разпределихме бързо задачите: те ще шарят малките, аз големите…


Децата използваха акварелни бои, а след изсъхване на яйцата ги запечатаха с паста от восък. Боядисването, толкова им харесва, че ходихме до книжарницата за яйца, която за щастие е във близост до нас, няколко пъти, като си взехме и за след Великден, за да имаме и за други игри.



Когато приключихме с малките яйца, решихме да се разходим, за да намерим някакво подходящо клонче да са ги окачим. Тъй като винаги влизаме в гората с чувство на почит и благоговение, не си позволихме да откъснем от дърво или храстче, а се надявахме да намерим някое отчупено от вятъра клонче, това обаче не стана. На път за вкъщи, чудейки се, какво да измислим за нашата декорация, забелязахме, че сливовото дърво точно пред нас е с едно прекършено клонче, което се спускаше чак до земята.
Взехме клончето в къщи и го окичихме с нашите яйца.



Докато децата съзерцаваха доволно, това което сътвориха сами, аз се заех с моята част от декорацията.
С молив нарисувах върху големите яйца гъбки, слънце и тревички, а после ги пирографирах.


Изтърках с гума молива и запълних рисунката с акварелни бои.



Накрая запечатах с восък нашите писани яйца…

11.04.2014 г.

Везна от кокосов орех


 

Времето прекарано в майсторене на играчки с децата в къщи, винаги е незабравимо преживяване. Сещам се за една детска книжка, в която се разказваше, за едни мишлета помощници на джуджетата на дядо Коледа: „не се знаеше дали помагаха или пречеха, но беше ясно, че всички много се забавляваха…“, та така е и у дома. Всеки дава идеи, всеки иска да опита нещо да направи, да премери, да среже или да закове…
Този път, вдъхновението ни се спря на един кокосов орех, който стоеше дълго във фруктиерата с плодове, чакайки ни, да измислим най-интересното му приложение.
По същия начин, в килера чакаше своя ред повече от година и един прекрасен, сух клон от чинар. Докато кокосовия орех си беше най-обикновен, не отличаващ се с нищо от всички останали, то клона имаше някаква уникалност, която го правеше красив от само себе си. Нарязването му на малки парчета, би заличило тази уникалност на формите му и точно за това не успявахме да му намерим никакво предназначение толкова време.
Когато ни осени идеята, да направим везна, първото за което се сетих беше този клон.


За долната част на везната използвахме едно от дървата ни за камината, на което оставихме като ефект, красивите тунели под кората, които беше направил някой дървояд.


Първото нещо, с което се похвали големия ни син, на баба си, когато тя,  ни дойде на гости беше: „Бабо, виж от едно дърво за камината и един кокосов орех , какво направихме.“


Тъй като майсторенето отне няколко дни, нямаше как да не подготвя още малко стока за бъдещия магазин.


Всички тези приготовления правеха „магазинерите“ много нетърпеливи. Щом везната беше готова, започна и строителството на магазин – малко дъски, два стола и готово…




В крайна сметка, магазина претърпя няколко трансформации, но това също е част от играта...Важното е, че въображението и доброто настроение вървяха ръка за ръка през цялото време.