31.01.2015 г.

Плетене с Lucet



Когато за първи път видях пластмасовите станчета за плетене с ластици веднага се сетих за един древен инструмент наречен луцет.

Този малък инструмент е от епохата на викингите. В древността, луцет са изработвали от кост на животни, от рог / често от рога на елен/ и от дърво. Използвани са за плетене на ширити с квадратно сечение, както и за шнурове  или въжета от вълна, лен или кожа, дори за корабни въжета. Археологическите данни, както и литературните описания сочат, че луцет е използван до 12 век, но употребата му се възражда отново около 17 век, до около 19 век. Старата римска мъдрост гласи „Всичко ново е добре забравено старо.“
Новото му превъплъщение в 21 век е с типично за времето, в което живеем предназначение, дизайн и използван материал.



Във валдорфската педагогика, като част от заниманията с различни занаяти, често се използва луцет. Децата над 7 години сами могат да изплетат шнурове на торбичка, въже за скачане или дори за люлка.
Ние решихме да си направим дървен луцет. Първото, за което го използвахме е да изплетем ширит за украса на сурвакарските торбички на децата.
Този стар начин на плетене, не се конкурира по никакъв начин с нашите традиционни гайтани, които обикновено имат плоско сечение и често при тях се използват повече цветове. Надяваме се едни ден да се научим да правим и тях, а до тогава ще развиваме сръчността си…
При плетенето с луцет, може да се използва, както тънка прежда, така и дебела. За разлика от плетенето с ластици, тук влакното е цяло, макар резултата да е сходен.





Източници:


27.01.2015 г.

На гости на Фейландия – Жана Неделчева



Днес съм много щастлива да ви представя тук във „Фейландия“, една валдорфска майка – Жана Неделчева. Нейните деца посещават валдорфско училище и валдорфска детска градина в Германия. Днес тя ще ни разкаже за валдорфските кукли, които е ушила на децата си.

"Когато бях дете в 3 клас си уших сама малка парцалена кукла. Плата за нея беше от един стар чаршаф, а пълнежа от малки изрезки от същия чаршаф. Имах няколко цвята конци, достатъчни за избродирането на очи и уста. Косата беше руса и много дълга. Помня колко много часове прекарах с тази много малка и съвсем не толкова красива кукла. Моето въображение обаче я правеше съвършена.

Когато дъщеря ми поотрасна дълго се канех да и ушия интерeсна и много красива кукла. След един уъркшоп във валдорфско училище в Канада, научих повече за материалите и начините за шиене на традиционната валдорфска кукла-бебе. Купих си вълна, филц и необходимите памучни конци (за бродиране). Четох, че понякога за шиене на играчки могат да се използват парцали от любими дрехи на хора от семейството. Реших, че за първият си опит за валдорфска кукла ще използвам една трикотажна тениска на мъжа ми.

В процеса на работа направих доста грешки...разшивах и започвах отново. Опитвах се да бъда перфектна в работата си. Главата преработвах два пъти. Все още намирах недостатъци, но бях уморена от нощното будуване (шиех куклата тайно) и реших вече да я покажа на Дея. Тя знаеше, че и шия бебе, но не го беше виждала. Отзивът беше много вълнуващ за мен, тя веднага заяви, че тази кукла е жива и истинска, защото аз съм я ушила за нея. Гледах я как си играе и си спомнях за моята не толкова красива кукла и за това, колко жива е тя в съзнанието ми след 30 години.
Животът е пълен със несъвършенства и това го прави още по-прекрасен!
Този месец отбелязахме в къщи рожденият ден на Сара – така кръстихме първата валдорфска кукла на вече пет годишната ми дъщеря. С наближаването на деня, заедно с децата решихме, че най-добрия подарък за нея би билo едно братче. Симеон и Дея бяха единодушни, че бебето трябва да е момче и то по- голямо, с разлика като тяхната от няколко години. Да бъде с тъмна коса и очи, подсъзнателно или не, те искаха бебето да прилича на Симеон.
Аз използвах кройката, от която преди година уших първото бебе - Сара, само малко уголемих размера и. Намерих я безплатна в интернет:

На уъркшопа във валдофското училище научих, че куклата-бебе трябва максимално да имитира човешкото тялото при допир: меко и твърдо едновременно и без никакви възли. Показаха ми нов начин за правене на възли и няколко бода с които се шие.
Също от интернет знаех, че първата кукла трябва да изглежда като детето за което се шие. Сара беше фина и с по-светло кестенява коса, както се роди дъщеря ми. Тя беше много голям успех, защото Дея стана много близка с нея.
Това второ бебе го направих да прилича на сина ми като бебе. Симеон разбира се, се вълнуваше много и кръсти куклата Борис.
Мисля, че новото бебе ще помогне на Дея да разбере, че майката обича и прегръща и двете си деца (или колкото има) по равно. Тя често се опитва да ми попречи, когато прегръщам брат и. Много силно се надявам куклата да има терапевтичен ефект и върху двамата. За сега децата свикват с Борис, понякога той спи с Дея и Сара, а друг път при Симеон.

Започнах куклата със зашиване на парчетата на шевна машина. Напълних ги с вълна и ги дозаших на ръка. После ги съединих много здраво на ръка. Главата на куклата изисква специално време, защото се прави от много последователни стъпки. Често първият опит може да бъде неуспешен и човек трябва да работи бавно, търпеливо и да не се притеснява да преработи някои стъпки. В горе споменатият уебсайт има подробна информация за необходимите материали и за целият процес на създаване на куклата от началото до края.
Надявам се, моя опит да бъде вдъхновяващ и за други да опитат…"






























15.01.2015 г.

Шушулки от вълна




Смяната на сезона винаги носи вълнения на децата в къщи. Почваме да пеем зимни песнички, да разказваме зимни приказки, да играем зимни игри с пръсти и разбира се идва времето на промяната на природната маса.
Този път, решихме да подредим нашия сезонен кът семпло и с малко детайли, като по този начин, оставим възможност, той да се променя и допълва по време на сезона и така допълнително да развива въображението на децата, който измислят, какво могат да добавят, наблюдавайки измененията, които настъпват в природата…
В деня за занаяти решихме да направим шушулки от вълна. Заниманието е подходящо за малки деца, защото резултата се вижда достатъчно бързо, преди да се отегчат и не се използва игла. 


От малко, но дълго около 20 см. влакно вълна се изработва тялото на шушулката. Достатъчно е само да се направи не много стегнат възел по средата.


Възела е главата на шушулката. Ако се чудите, защо шушулката има глава , отговора е, защото това е една оживяла в детското въображение шушулка.


За да се фиксира в това положение и вързахме шалче.
Косата фиксирах с кордата, с която я закрепих на клончето.




А това е една от новите ни зимни игри с пръсти. Стихотворението е на Леда Милева и децата много го харесват.

Баба Меца къща има- / показваме с ръце къща/
спи си вътре цяла зима. / дланите една към друга се притискат към бузката/
Мечето навън заспало / клякаме като заспало мече, отново с длани една към друга/
и когато заваляло, / изправяме се и показваме с нежни движения от горе на долу как вали с раздвижване на пръстите/
станало от черно-бяло.
Баба Меца се събудила, / разтъркваме очите/
гледала го и се чудила:/ ръцете се поставят на кръста и се взираме в „мечето“/
кой детето й по грешка
е облякъл с бяла дрешка./ движение имитиращо обличане на дреха/

Ще се радваме да споделите ваши любими зимни игри или песни….
От миналата година наша любима зимна песен е „Песен за снежинката“.


10.01.2015 г.

Дървени гризалки


Около Коледа, наши близки приятели ни помолиха да направим дървена гризалка за бебето им.
Безспорна е ползата от това, децата да играят с дървени играчки. 
Отговорността, да направим играчка, която ще предложим на бебе, обаче е два пъти по-голяма, от колкото за вече пораснало дете, най-малко заради това, че бебето ще опитва играчката предимно на вкус.
Решихме да проверим качествата на дървесината. Ясно беше, че трябва да е от твърдо дърво, от това са направени всички качествени играчки…
Наред с другите характеристики на дървесината, които търсихме, попаднах на информация за различни народни поверия, относно качествата на дърветата и добиваната от тях дървен материал.
Различните дървета, според народните вярвания, носят различни послания.


Избрахме дъб, ясен и вишна, за да направим гризалките, не само заради красотата и твърдостта, но и заради всички хубави неща, които символизират тези дървета. Така самите гризалки се превръщат в носител на скрити в дървото пожелания към бебето.
Повечето от дърветата дават сили на човека, предпазват го от лоши влияния, но какво още …
Дъб



Той е свещено дърво за много народи, включително и за българите.
В християнството е символ на високите морални добродетели на Христос, на неговата упоритост, последователност, твърдост и воля.
Знак за могъщество, здраве, късмет и плодовитост. Защитно средство срещу зли влияния.
Ясен
За ясена пък казват, че е дърво, носещо щастие. В някои коледни песни е възпят като райско или световно дърво. Вярва се, че има способността да пропъжда злите духове.
Считало се, че отблъсква мълниите при буря и змиите.
Плодните дървета, се свързват с изобилието.

Желаем всичко това на бебето: упоритост, последователност, твърдост, воля, здраве, късмет, щастие и изобилие. И нека винаги да е защитено от всякакви лоши влияния или събития.
Източници:
*Български магии и гадания, автор - Лилия Старева, книгоиздателска къща Труд, 2007
*Архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.