31.03.2015 г.

Пролетна природна маса - 2015 г.


Сигурно всяко дете си спомня вълнението, което е изпитвало при изваждането преди коледа на кутиите с играчки за елхата и коледни декорации. Всичките онези малки, пъстри играчки, които не е виждало отдавна или дори не си спомня. Детските очички блестят, а усмивката не слиза от лицето.
Подобно е изживяването при подреждането на сезонната украса и природната маса в къщи.
Няколко дни преди това да се случи, обикновено подготвям децата, че предстои да направим промяна на масата на сезоните, че първо ще сгънем коприната част от декорацията на предходния сезон, после ще приберем сезонните фигурки от вълна в кутия, която ще отворим преди следващата зима и най-накрая ще извадим друга кутия с надпис „ ПРОЛЕТ“ и ще погледнем какво има в нея….Разбира се веднага започва чудене…, както и настояване да започнем с предстоящото отзад напред.
Хубаво е, че вече имаме няколко сезона зад гърба си, защото съдържанието в тези кутии вече понарасна и имаме възможност да наредим хубав природен кът с малко усилия. Независимо от това, всеки сезон носи и нещо ново…
Новото при нас тази година са малките гномчета на розата, тревата и теменужките, които добавихме към миналогодишните на ягодките. Много харесвам дървените човечета, които използвах за основа, не само защото с тях всичко става много по-бързо, но и защото търпят много превъплъщения.



Други нови обитатели на нашата природна маса са едно зайче и две патета, които уших от филц. Те са подходящи, както за декорация на предстоящите пролетни празници, така и за игрите на децата целогодишно.



За зайчето и патетата ползвах схеми на http://www.creativityinpieces.com/2013/03/07/easter-bunny-template/

25.03.2015 г.

Терапевтични истории


https://awaldorfhome.files.wordpress.com/2011/09/summer-0051.jpg

Автор: Cindy Brooks, публикувано във The Online Waldorf Library Journals

Следните терапевтични истории, адаптирани за ранна детска възраст, са предназначени за родители, които имат деца между три и девет години. Все още е възможно да се разказват терапевтични истории на деца, на възраст девет години или повече, но родителите трябва да познават добре тяхното дете и това, което то вероятно ще намери за вдъхновяващо. След навършване на девет години, е по-вероятно детето да открие връзката между разказваната терапевтичната история и мотивацията на възрастния за разказването и, макар това не винаги да става. Истинските истории, особено от собствен опит, или биографии на исторически личности, обикновено са по-полезни като терапевтични истории за деца на девет и повече години.
"Пътешествието на малкото семенце" е полезна история за изграждането на чувство за сигурност, безопасност и доверие в детето. Предназначена специално за деца на възраст от 3-7, тази история може да се използва и при деца на възраст осем или девет. "Бурен ден в градината на Майката Земя" е полезна за създаване на здравословна атмосфера след взривоопасен ден на детето или на вас или и на двамата! Родителите могат да установят, че разказването на тази история преди лягане след "бурен" ден, води до по-голямо спокойствие през следващия ден.

Пътешествието на малкото семенце
Имаше една прекрасна зелена поляна високо в далечните планини. През лятото поляната беше пълна с всякакъв вид красиви цветя - жълти и бели маргаритки, сини метличини, лилав фий, оранжеви, розови и бели диви орхидеи.
Тази поляна беше изпълнена с изобилен живот! Феите идваха да свирят и танцуват ден и нощ. Всички видове птици, големи и малки, се спускаха над дърветата и пееха песни. Пеперуди и пчели посещаваха цветята всеки ден и се гонеха в златните лъчи на слънцето, танцуващи през поляната.
В средата на тази цветна поляна стоеше самотен слънчоглед. Той порасна от семенца, разсипани от едно малко момче, още в началото на пролетта, докато то вървеше през поляната със семейството си. Слънчогледът беше много по-висок от най-високите цветя на поляната! Мъничките семенца в питата му едва сега започваха да нарастват.
Един ден, към края на лятото, пчелите жужаха над цветята. На гърба на всяка пчела имаше качена огнена фея, която разпръскваше топла светлина около себе си. Този ден, една мъхеста пчела профуча до питата на слънчогледа и кацна тихо. Огнената фея на гърба на пчелата беше облечена с огнено червена рокля и блестеше с искрящ ореол. Тя стъпи на едно от жълтите листчета на слънчогледа и се поклони много грациозно, както феите винаги правеха. Тогава забеляза, че едно от най-малките семенца от питата се събуждаше и стоеше по-изправено от другите. Тя се поклони на малкото семенце и нейният ореол заискря още по-силно. Малкото семе никога преди не беше виждало огнена фея, да не говорим за този приказен поклон към него, но то беше сигурно, че също трябва да се поклони пред нея и така и направи. То се наведе така, че главата му почти докосна самите върховете на крачетата му и дори си помисли, че може да падне!
Феята каза на семенцето: "Днес аз ти нося подарък. Направих този това специално за теб. Ти ще се нуждаеш от него в най-скоро време, защото скоро ще тръгнеш на много дълъг път." Семенцето се изправи, въпреки че не знаеше, какво означава да тръгне на дълъг път. Феята беше опаковала своя подарък в най-фината коприна, във цветовете на дъгата. Въпреки, че семенцето беше още малко и  все още не мислеше да пътува, феята разопакова подаръка, за да му покаже, какво има вътре. Каква чудна гледка се разкри. Под обвивката от коприна, блестеше най-сияйното златно одеяло! То беше изтъкано от златни нишки изпълнени със светлина от звездите, луната и слънцето. Семето се изпълни с удивление и каза, все така с уважение, "О, благодаря ти мила фейо за този красив подарък," и се поклони надолу, чак до пръстите на краката си.
Тогава огнената фея се поклони на семето, качи се отново на мъхестата пчела и отлетя с нея.
Един ден слънчогледът разказа на малките семенца за великия дълъг път, по който ще тръгнат един ден, когато студеният вятър задуха по земята.
„Майката Земя е много заета дълбоко под земята. Тя прави малки легла, за да посрещне всички семена за зимата, а семената на цветята са толкова нежни и не обичат студа. Скоро студеният вятър ще задуха през поляната, а след това малките семена ще започнат да стягат багажа си и ще тръгнат по дългия път до подземната градина на Майката Земя.“
Скоро наистина вятърът задуха със студения си дъх по земята. Всички малки семена приготвиха техните чанти и тръгнаха надолу по стълбичките, до земята, където Майката Земя ги чакаше. Малкото семенце отиде с тях. То носеше златното одеяло на феята увито в коприни с цветовете на дъгата. Вървя, вървя и скоро намери вратата към един дълъг, тъмен тунел. Любезни гноми го посрещнаха там и му казаха, че това е пътят, по който трябва да тръгне. Малкото семенце си проправи път през тунела и видя вътре още много гноми. Те чукаха и отчупваха скалите и камъните, търсеха бляскави кристали и красиви блестящи руди. Изглеждаше, че гномите никога не спяха, те продължаваха да работят през цялото време! Малкото семенце вървеше по своят път, чувстваше, че му се спи, но продължи да върви по дългия тунел.
Когато стигна до края на тунела, там го чакаше Майката Земя. Тя беше запалила няколко огъня в стаята, за да бъде топло под земята. Малкото семе много хареса този топъл и уютен свят. Майката Земя му показа малкото легло, което тя беше приготвила специално за него и му помогна да си легне.
То, заедно с всички други семена щяха да спят много дълго време, докато Баба Зима вилнееше на поляната високо горе.
Едва тогава, в леглото си, малкото семенце внимателно разопакова златното си одеяло от слоевете коприна с цвят на дъга. Сгуши се в леглото, а Майката Земя внимателно го зави със златното одеяло, така че да му бъде топло. Тогава тя изпя най-сладката приспивна песен, която някога то бе чувало и скоро заспа дълбоко. Високо горе властваше Баба Зима. Духаха ледени ветрове насам-натам, а ледените момчета и момиченца-снежинки танцуваха навсякъде. Тревите замръзнаха; дълги ледени висулки висяха от клоните на дърветата. Нито една птица, цвете, пеперуда или пчела не се виждаше навън.
Малкото семе лежеше кротко в топлото си зимно легло, увито в блестящото си, топло златно одеяло и се чувстваше толкова обичано от Майката Земя. То сънуваше цветни поляни, слънчеви дни, приказни танци и песни на птици. Майката Земя пееше сладки приспивни песни, докато малкото семенце спеше сгушено в леглото си, а златното одеяло блестеше с небесна светлина през цялата зима.

Бурен ден в градината на майката Земя
Майката Земя живееше в красива зелена градина. В задната част на къщата и, имаше прекрасно синьо езеро, кръгло като луната и синьо като небето в ясен слънчев ден. Когато Слънцето грееше, топлите му лъчи, танцуваха по повърхността на езерото зад къщата, а златните рибки, които живееха там, скачаха високо, за да ги стигнат.
В единия край на езерото имаше голяма стара върба, чиито клони се люлееха над водата. Под върбата, на края на езерото, растеше толкова голяма зелена лилия, че на нейните листа, можеха да седнат всички жаби в езерото. Големите жаби сядаха на големите и листа, а малките на по-малките, и така всички пееха заедно, когато Слънцето се събуждаше отново и отново. Песента им беше много силна, така че дори Слънцето можеше да ги чуе!
Малките жабите обичаха да плуват в езерото през целия ден с приятелите си - златните рибки, които живееха там. Понякога те плуваха заедно надолу към скалите на дъното. Това беше техният замък и те обичаха да играят там.
Понякога Вятърът идваше на посещение в градината на Майката Земя и духаше леко. Тогава клоните на старата върба танцуваха над езерото и гъделичкаха жабите, които седяха на листата на лилията. Вятърът изпращаше нежен полъх по повърхността на езерото и златните рибки се гмурваха леко надолу. Дъждът също идваше в градината и поръсваше с капките си всичко наоколо. Малките жаби обичаха да плуват на повърхността на езерото, когато валеше дъжд и да усещат падането на капчиците по гръбчетата си.
Един ден, Вятърът дойде на посещение в градината на Майката Земя и доведе две нови приятелки с него: Гръмотевицата и Мълнията. Той не знаеше, колко много проблеми могат да създадат те. Гръмотевицата и Мълнията, дойдоха в градината на Майката Земя да поиграят. Отначало нищо не изглеждаше необичайно. Но тогава Мълнията започна да крещи и да се мята, и всички златни рибки се оттеглиха надолу до дъното на езерото, за да са далеч от нея. Гръмотевицата започна да пляска и вика толкова силно, че всички малки жабчета се втурнаха към техния замък за да не чуват нищо. Вятърът се почувства, толкова разстроен, че започва да се върти и да се блъска тук и там, да кръжи наоколо и големи вълни започнаха да заливат бреговете на езерото, а клоните на голямата стара върба се завързаха на ужасен възел.
Майката Земя, щом чу целия този шум в градината си, и видя колко уплашени бяха всички, излезе навън и призова Слънцето на помощ. Заедно те избутаха Гръмотевицата и Мълнията настрани от градината. Едва тогава Майката Земя видя, каква бъркотия бяха направили! След това тя призова феите на цветята и градинските елфи, за да направят градината отново красива. Феите на цветята развързаха възела от клоните на голямата стара върба и за да могат отново нежно да висят над брега на езерцето. Но малките жаби и златните рибки продължаваха да стоят на дъното. Те останаха скрити в техния подводен замък. Тогава, Майката Земя, помоли нейните водни феи да плуват надолу и да им кажат, че са във безопасност и могат да излязат на повърхността.
Тази вечер големите и малките жабки пееха за Слънцето, когато то се приготвяше да си ляга, и пееха по-силно от всеки друг път. Искаха Слънцето да знае, колко се радват, че го виждат отново! Тази нощ Луната доведе всичките си звездни деца да светят и блестят в тъмното нощно небе и всички те пееха приспивни песни над градината на Майката Земя през цялата нощ.

Синди Брукс е лицензиран брачен и семеен терапевт в Santa Cruz, CA, и се специализира в работата с деца и възрастни. Преминала е обучение в Bay Area Center for Waldorf Teacher Training (2003), Синди интегрира Антропософията и дълбочинната психология в работата си като родител, възпитател и терапевт. Тези истории са част от една книга, която тя е написала в съавторство с Joya Birns, валдорфска учителка, озаглавена „Родителство с Дух“.

21.03.2015 г.

Транспаранти – пролетни птици




Предпролетно край прозореца днес ни кръжаха ято пъстри птички…
За да се случи това, ни трябваше малко количество черен картон, лепило стик и хартия тишу.




Честита първа пролет и нека на всички е пъстро и пролетно в душите!

7.03.2015 г.

Да си направим цветен восък



Безспорна е ползата за децата, от моделирането с пчелен восък. Несравними са, както аромата, така и усещането за мекота след затопляне на восъка в детските ръчички /фурнички/.
Предвид предстоящите пролетни празници и изработването на декорация за тях, решихме да си направим цветен восък. Оказа се, че това е една от най-лесните и най-приятните дейности, в която могат да участват и децата.
Нужни са само пчелен восък и восъчни пастели /най-обикновените, които можете да намерите в книжарниците /не се поддавайте на желанието на продавачките, да ви продадат специални восъчни пастели за свещи, които са почти 10 пъти по-скъпи, но не гарантират по-добър резултат/.


Тъй като вече имахме известен опит при правенето на цветен восък за декорация на свещи, но в много по-малко количество и цветове, сега просто експериментирахме на базата на предишните резултати.
Приблизителните количества са : на около 50 гр. чист пчелен восък /1 или половин восъчен пастел/ багрилото е толкова силно, че може да се получи прекрасен цвят и с по-малко количество/ и ланолин, колкото малко грахово зърно или на върха на нож.


Всичко разтопихме на водна баня до хомогенизиране и изляхме на тънък слой върху тава, застлана с хартия за печене.
Преди да го нарежем изчакахме да се втвърди.


Ланолина се прибавя за да даде мекота и да е по-лесно размекването на восъка, но той трябва да е в минимално количество. Ако восъка стане лепкав и остава по пръстите, когато се затопли, значи ланолина му е в повече. Тогава може отново да се разтопи и да се добави чист пчелен восък… Хубавия восък за моделиране е твърд в началото, омеква в ръцете на децата и след приключване на работа, отново става твърд.
Независимо дали ще използваме восъка да декориране на свещи или за моделиране, едно е сигурно, винаги ще е приятно и забавно…