14.11.2017 г.

Гноми с фенери


Денят е все по-къс, а вечерите стават по-тъмни с всеки изминат ден.
От нас зависи да осветяваме света с вътрешната си светлина.

Фенерите, които децата от валдорфските детски градини и училища правят по това време на годината са една външна представа именно за тази вътрешна светлина.

За нашата маса на сезоните тази година направих плетени гноми, които да носят „запалените“ си фенери в тъмната нощ, и така образа за предстоящия празник да оживее по-пълно в децата.

Използвах вълнена прежда и започнах с 20 бримки.
След като изплетох 8 реда, намалих от всяка страна бримките с по 3, така че да останат 14 и отново изплетох 8 реда.


От тук започва шапката на гнома, и за да се оформи, намалях с по 1 бримка в началото на всеки ред, докато свършат.

След като заших всичко, завърших с 1 кука отвора към краката.



14.04.2017 г.

Великден във валдорфския дом


(в католическите държави)


Предложения от Бригите Барц, автор на книгата „Празници с децата”, за времето на Великите пости:
Природна масичка/табла с празна купичка върху нея и някоя клонка, която има само пъпки (препоръчително е да се смени преди да разцъфти) и кръст/свастика, ако желаете да го ползвате като символ (но не разпятие за децата, под девет години). Авторката чувства, че не е подходящо да се включва присъствие на Човека Христос на кръста и пише:


Голяма умереност се изисква, когато въвеждаме децата към Страстната седмица. По-малките деца, под възрастта на деветата година, още не са готови да вземат съзнателно участие в нея. Самопознанието, което принадлежи към страданието, и през което възрастните преминават по това време на годината като вътрешна опитност на страдането, просто не е подходящо за деца. Съзнателно задълбочаване в основите на Христовото страдание до смърт не бива да се инициира преди времето за подготовка на конфирмацията (
Празник, с който децата се приемат официиално в света на възрастните на 14 год. възраст)”
Вместо това, през това време ние може да подходим към децата с приказки, чиято история разказва за трансформация, спасение след страдание или смърт.
Вълкът и седемте козлета (зависи от темперамента на детето, както и от възрастта на вашето дете – за тази приказка подходящата възраст е към 6-7),
Малката червена шапчица, Снежанка, Магаренцето, Цар Дроздобрад (7-8).

За Страстната седмица, може би най-познатата валдорфска традиция е да се напълни купичката от природната масичка (някои семейства държат пръст или пепел в купичката) с пръст и да се посеят семена на трева или лятно жито в деня на Цветница. Може също да се изпече плетен великденски хляб за великденското утро.
Ето още някои традиции:
Цветница:
Изработване на хартиено - или друго, петле,  което може да се закачи над масата за Цветница. В някои части на Европа има процесии, в които децата носят кръстове или дървени кръгове, накичени с фигурки от хляб, и особено с петле.
Петелът е природен символ, възвестяващ идването на Христос, началото на Новия Завет.
Някои семейства започват едва днес да палят свещта, която се държи известно време незапалена на природната масичка.
Велики четвъртък:
Традициите включват взаимно измиване на краката и похапване на зелени храни. Много популярна храна, е супата от керевиз, допълнена от хляб и вода като скромна трапеза на бяла покривка.

Разпети петък:
Ден за приготвяне на плетен козунак, също за посаждане на семена на растения като невен, слънчоглед, латинки, в лехички – семенцата са заровени (погребани), но се събуждат за нов живот. Това наистина вълнува много детето до девет години.
Неделя на Великден:
Ден на тишина, на очакване. Някой може да плете и украсява великденски кошници, да замесва тесто за козунаци или да направи гнездо за великденския заек. Скрито може да се изработят няколко пеперуди, които да бъдат окачени над масата преди великденското утро.

Превод: Валентина Тодорина

9.01.2017 г.

В „Годината на царя“: да се отложи училището до седмата години е подарък за детството

"Немислимо е, в нашата култура да забравяме, че се нуждаем от деца. Но, че децата се нуждаят от детството, изглежда е почти напълно забравено. Тези, които отказват да забравят това, им правят ценна услуга." Neil Postman -американски писател, известен с книгите си The Disappearance of Childhood (1994) and The End of Education: Redefining the Value of School (1995).

Месец Септември: Започва времето за връщане на училище, възрастни и деца, се борят с детските градини и училища. За някои от тях настъпва много важен и деликатен момент: началото на началното училище.


В традиционната педагогика, подкрепена категорично от много родители, има тенденция да се предвиди все повече и повече образование, за отключване на огромния капацитет за обучение на детето.

Задаваме ли си въпроса някога, обаче, и как могат да повлияят на развитието на вътрешния живот на детето – бързината, адекватността, дълбочината, качеството и количеството на учебния материал, които получава?
Може би, това прекалено голямо натоварване, ще бъде една от основните причини за безразличието и нетърпимостта към това, което се предлага за изучаване?
Нарастващите очаквания на родителите и учителите, доколкото не са съобразени с реалните нужди на детето, създават у него усещане за безпокойство и неспособност.
Опитът и научните изследвания на ранното образование, отчитат негативните ефекти на нарастване на психичните заболявания - особено депресия, при деца и юноши, при които е започнато обучение след 2 - 3 годишна възраст.
По същия начин, обаче, дете, което е изпратено на училище твърде късно, (ако вече е готово) може да се чувства нещастно, ако не бъде стимулирано да се развива и да се учи.


Какво да правим тогава?
Всеки, който е избрал за своето дете валдорфското образование, вероятно ще бъде критикуван или най-малко неразбран за това, което във валдорфската педагогика се нарича "Годината на царя". В детската градина децата са всички заедно, след навършването на шестата година, и започват първи клас след седем навършени години.
Само почувствайки от сърце най-дълбоката същност на детето, особено в натовареното западно общество днес, ще разберем как тази последна година в детската градина, е за децата днес, един от най-големите подаръци, които можете да им направите.
Ако някога сте имали щастието да живеете в тясно съпрекосновение, стъпка по стъпка, всеки ден, и етап на развитие, с едно дете по време на шестата година от живота му, вие може лесно да отгатнете защо шестата година от живота на детето е наречена по този начин.
То най-накрая усвоява двигателни умения, игри и чувства, и ги осъзнава, което наистина го кара да се гордее със своите умения, подготвяйки се за нов етап от живота си.
Усеща спонтанно готовност да помага на по-малките деца, да завърже обувките си,  да свали якето си, както възрастните (в детска градина и у дома), ще бъде в състояние, с взаимна радост, да се включва в малки домакински задачи, като ще изпълни цялата задача, без да отвлича вниманието си с нещо друго.
Дори и за тези деца, които все още изглеждат по бавни или апатични, може да се намери нещо наистина полезно, вярно и важно, което да направят.


Един от аспектите, които аз, като майка, развълнувано наблюдавах в развитието на играта на детето ми, е, че придобитото чувство на сигурност се превръща в светлина, която дава възможност за поемане на роли, и изпълнение на сложни игри, планирана до най-малкия детайл (нещо, което не е възможно за деца на 4-5 години), детето е с широко отворени очи, за да научи как се правят нещата.
Детето вече не проявява агресивност и разрушителност в играта с връстници: на 6-7 години, детето е пораснало, то се чувства добре и е узряло, за да поеме нов път.
Ако се чувства добре, то придобива необходимата смелост, за да прекрачи към новото общество на училището.
Между шест и седем години много сили, ангажирани досега с изграждането на физическото тяло, се освобождават и могат да се използват за сформиране на мисловния капацитет. Децата не си спомнят само по навик, но чрез чисти мисловни умения, на фона на намаляващата подражателна сила, по-характерна за малкото дете до седмата година.
Децата, подложени на ранно образоване, са с намалени сили, бледи, уморени, по-често боледуват; и реално имат понижена жизненост през втората половина на живота си.
Чрез някои физически белези (поява на вторите зъби, талия и свод на стъпалото, по-голямо отношение на дихателна честота, спрямо сърдечната честота) промени в движенията (умение за балансиране, за скачане на един крак самò в различни посоки, да работи умело с пръсти) и поведението (изчаква своя ред; обръща внимание на нещо; извършва задача, като следва инструкции; грижи се за себе си; създава приятелства, контролира чувствата си и ги хармонизира с тези на другите; разказва истории, които е чувало; говори с добра артикулация и прави все повече неща, без помощта на възрастните, но обича да се вслушва и да бъде ръководено, ако до него има авторитетен възрастен), можем да забележим, че растящото дете е готово за училище. Но те не са толкова уникални, или различни от наблюдението, че при започването на училище, когато детето е готово, всеки ден прекаран в училище и в семейството, дава на детето усещане на цялостност.
Ето защо това е много важна година, през която детето наистина може да направи първите важни житейски опити в общността, отговорността, да помага на другите и да се грижи за себе си.


Полусънното състояние на детското съзнание в първите седем години е главното условие за здравословно развитие, което го кара да живее в единство със света, а не с чувството, че е отделна личност, каквито са възрастните, използвайки интелекта и вземайки решения.
Ако не се "събуди" преждевременно, детето израства като творческа личност, потопена в играта и в живота, самостоятелна, тъй като тя ще има време и възможност за развитие на способностите, противно на това, което днес се налага -  че сега децата се раждат все по-будни и по-будни, и по тази причина са винаги готови да бъдат обучавани.
Децата, на които се обяснява и преподава твърде много и по-рано, от момента в който те са готови да получават информацията по правилния начин, много често развиват задръжки и страхове, по-трудно изграждат социални умения или дори показват анти-социално поведение.
В допълнение, според статистическите данни, по-големите по месеци деца в един клас, почти винаги имат по-добро представяне в училище, в сравнение с по-малките деца, при които по-често се наблюдават трудности в обучението, което често ги преследва по време на цялото училище, понякога дори и като възрастни.

Друго изследване показва, че много деца, при които е започнало ранно образоване, по-често израстват като хора в неравностойно положение, с проблеми в социалното си и емоционално развитие. В действителност, качеството и количеството на времето, прекарано в игра, по здравословен начин оказва въздействие върху уменията за мислене, вземане на решения, както и за преодоляване и разрешаване на трудни ситуации.

Когато видите деца с дистанциран и тъжен поглед към живота им в училище, не забравяйте, че дори според науката, мозъка се развива, когато се използва с ентусиазъм, а не когато се води празен живот, интелектуален, изкуствен или технологичен, необходимо е да се осигури истинско преживяване на живота, в което родители, учители, художници, занаятчии и много авторитетни и любящи възрастни да се чувстват част от една общност около детето и да го водят към напредък по истински и пълен със смисъл начин.

Във валдорфските детски градини, в „Годината на царя“, децата се подготвят за училище чрез дейностите, подходящи за тях (работа с дърво и тъкане).

Възраст на започване на училище в Европа:
·        нa пет години: Англия, Франция, Малта, Нидерландия
·        нa шест години: Белгия, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Хърватска, Литва, Полша, Австрия, Португалия, Русия, Турция, Украйна и др.
·        нa 7 г. Босна, Дания, Естония, Финландия, Латвия, Лихтенщайн, Норвегия, Сан Марино, Швейцария, Сърбия, България

Възраст на започване на училище по света:
·        нa четири години: Бразилия, Куба
·        нa 5 г.: Индия, Австралия
·        нa шест години: Китай, Филипините, САЩ (вместо задължителното държавно образование, възможност за домашното образование)
·        на 7 години: Южна Африка


Автор: Sarah Catalano